“Have you ever been in love? Horrible isn’t it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens up your heart and it means that someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses, you build up a whole suit of armor, so that nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life…You give them a piece of you. They didn’t ask for it. They did something dumb one day, like kiss you or smile at you, and then your life isn’t your own anymore. Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness, so simple a phrase like ‘maybe we should be just friends’ turns into a glass splinter working its way into your heart. It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It’s a soul-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love.” – Neil Gaiman
Овен: “Боже,
дари ме с търпение… И си го искам ВЕДНАГА,
ЧУВАШ ЛИ?!!!!”
Телец: “Боже,
дай ми сили да променя живота си… ама
не веднага!”
Близнаци: “Ей,
Боже (или Богиньо)… Кой си всъщност? Какъв
си? Какво си? Колко сте? Изобщо не мога
да си го представя…”
Рак: “Отче
наш, знам, че не бива толкова много да
завися от теб… но на кого друг да разчитам
за важните неща в живота?”
Лъв: “Ей,
тате, знам, че съм любимото ти хлапе и
се гордееш с мен…”
Дева:
“Боже, направи света едно по-добро място
и не се издънвай като предния път.”
Везни:
“Господи, знам, че е крайно време да
взимам решения сам, но искам да знам: какво
мислиш ти по въпроса?”
Скорпион:
“Боже, помогни ми да простя на враговете
си, защото тези копеленца изобщо не заслужават!!!”
Стрелец:
“О, всемогъщи, всезнаещи, всесилни,
вечен Боже! Моля те за сто милионен път
- помогни ми да не преувеличавам!”
Козирог:
“Отче наш, мислех да се моля, но знам,
че трябва сам да се справя с проблемите
си, така че… все пак благодаря!”
Водолей:
“Господи, едни казват, че си мъж… други,
че си жена… А аз казвам, че всички имаме
по нещо божествено! Така че, защо да ти
се молим въобще?”
Риби:
“Отче наш, ти, който си на Небето… Понеже
животът е гаден и смятам да му друсна
една стограмка, нека тежкото ми пиянство
и махмурлукът след това бъдат в твоя чест…
Наздраве и амин!”
В часа по философия професорът застана зад катедрата си, отрупана с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко.
Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите, предпочитанията ви – все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща. И продължи: “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”
Една от студентките вдигна ръка и попита: “А какъв беше смисълът на бирата?” Професорът се усмихна. “Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.”