В часа по философия професорът застана зад катедрата си, отрупана с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф.
Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко.
Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите, предпочитанията ви – все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща. И продължи: “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”
Една от студентките вдигна ръка и попита: “А какъв беше смисълът на бирата?” Професорът се усмихна. “Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.”
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 души и 100-доларова банкнота в ръка. – Кой иска тази банкнота? Всички вдигнали ръце. – Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на две. – Кой я иска сега? Пак всички ръце се вдигнали. – А ако направя така?… Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Вдигнал я -мръсна, изпокъсана. – А сега? Иска ли я някой? Отново всички. Тогава той започнал: – Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и си спомнете: – петимата най-богати души в света – петте последни Мис Свят – петима лауреати на Нобелова награда – петимата последни носители на Оскар Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят! Сега си спомнете: – трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване; – трима приятели, помогнали ви в труден момент – някой, накарал ви да се чувствате специален – петима души, съпътствали ви през живота. Как върви? Много по-добре, нали? Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас, които са с нас винаги.
Хората се срещат. Говорят си. Хранят се. Забавляват се. Харесват се. Работят. Заемат позиции. Шмекеруват. Стават герои на филми. Комедии. Трагедии. Екшъни. После им се връща. Гледат тъпо. Молят се. Мият си зъбите. Стават по-добри. Смеят се. Променят се. Напиват се. Вярват си. Съмняват се. Готвят. Четат си хороскопите. И книги понякога. Пазаруват. Разказват си истории. И тайни. Запознават се. Правят избори. Псуват. Слушат музика. Отварят подаръци. Празнуват годишнини. Женят се. Напускат работа. Пътуват. Изневеряват. Ближат си сладоледа. Лъжат. Понякога са искрени. А понякога просто незнаят какво да кажат. Плачат. Променят плановете си. И себе си. Карат автомобили. И колела. Разочароват се. Влюбват се. Правят секс. После известно време си мислят, че се обичат. Понякога си разбиват сърцата. Мълчат си. Усмихват се. Постигат върхове. Обичат се по-силно. Спортуват. Имат деца. Расте им егото. И косата. Разхождат кучето. Гледат новини. Танцуват. Липсват си. Срещат някой нов. Остаряват. Казват си истини. Съжаляват. Извиняват се. И понякога се прибират вкъщи. Стават свидетели на всичко това в живота на другите. Благодарят. Ръкопляскат. Научават нещо ново. Пушат. Мислят. Пият. Вълнуват се. Пеят под душа. Играят игри. Пращат си смс-и. Разнообразяват се. Страдат от безсъние. Пият хапчета. Взимат си отпуска. Плуват. Карат ски. С две думи – заети са. Да си живеят живота както им харесва и понякога – както не.
Хората … всяка прилика с нещо нормално е случайна, просто, защото е невъзможна. А случайни неща няма => Мърфи е оптимист!
